21.11.2019 г., 23:53 ч.

 Танц по ръба - Неканен 

  Проза
730 1 2
Произведение от няколко части « към първа част
2 мин за четене

 

Предполагам и вие като мен сте изпитали този феномен - в момента в който вземеш съзнателно решение да влезеш в нова връзка, непременно се появяват кандидати, които да те разколебават, предлагайки какво ли не. Както до вчера любовния ти живот е бил в застой, не щеш ли изведнъж се вият километрични опашки обожатели, които изведнъж са осъзнали съществуването ти. Така стана и с мен, когато реших да се отдам на отношенията си с ... Да им кажа ли името ти?   - Ще го наричаме Многоликия. 

 

Та, един от въпросните обожатели се открои от останалите с постоянството си. Всичко започна на шега, обща компания, сходни интереси и приятелска топлина. Поне за мен беше така. Нека този обожател нарека Иван. Хубаво, разпространено българско име. Той беше от онези момчета, които не показват чувства (голяма рядкост, знам..), но него дори не можех да си го представя да каже нещо по-дълбоко от саркастична шега. Беше хомофоб, сексист, малко или много расист, всичко това облечено в остроумие и майтапчийство. Голям образ, душата на компанията, но в никакъв случай романтик или любовчия.

Та, с този същия образ, една вечер се оказахме последните останали от компанията. Седяхме на една пейка между панелките в краен квартал на града, всеки преполовил една двулитровка (на него му беше втората) и кутия бяло Виктори.

Изглеждаше леко посърнал. Когато останахме сами, изражението, енергията му, всичко се промени.

- Има ли нещо? - попитах след поредното неловко мълчание.

*въздишка*

- Хайде, кажи си, изглеждаш като махмурлия, дето му се драйфа! - ръгнах го шеговито с лакът в ребрата през смях.

- Ох...Виж! От известно време насам не знам какво ми става. (мдаа...започна се)

- В какъв смисъл? - да се правиш на ударена до последно - стратегията на живота ми...

- Ами... Моля те, не ми се смей, щото съм на път да ти кажа някакви лигави женски неща, обаче иначе ще се пръсна, за това просто слушай... Никога не съм си представял, че ще изпитвам към някого това, което изпитвам към теб. Не мога да го обясня, за пръв път ми се случва, знам че не е редно, но е факт. Ти си най-уникалното същество, което познавам, даже ми се струва нереално че съществуваш и си такава каквато си. Ти си перфектния човек за мен. Знам, че си имаш там оня... Но не ми пука. Ако искаш ме удари, но това е положението. Ето, казах ти го. 

Ъгх... Не буца в гърлото, а сякаш червата ми бяха кълбо от възли. Щеше ми се да го ударя, да му се разкрещя и да си тръгна. Как можа така да усложни нещата и да ни развали приятелството? Какво му даваше право да се влюбва в обвързано момиче? Бях бясна. 

Вместо това, изненадах и двама ни, като просто се наведох напред и го прегърнах.

- Благодаря за милите думи. - прошепнах в ухото му. - Но знаеш, че е невъзможно да стане каквото и да е по между ни.

 

                                                     

 

 

» следваща част...

© Доротея Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Лия! Благодаря, че следиш и ми даваш обратна връзка! Високата ти оценка е важна за мен
    Марианка! Предстои да става все по-заплетено, и моралните казуси ще са много
  • Това го прочетох по- рано, но чак сега намирам време за коментар...Тази част ми хареса най-много. Много си добра в психологията на взаимоотношенията между хората и в изграждането или по-скоро разкриването на образите на героите. Като картинки, изтриваш отгоре и отдолу виждаш цялата палитра на написаното. Чете се с лекота, а аромата на неизказаното е толкова деликатен,че се налага да се вслушаш в редовете, че да усетиш пикантния,но приятен дъх на истински живот. И не бъркам думите... Такава е картината в ума ми, сърцето и душата. Поздрави.
Предложения
: ??:??