NorwenaAldren (Доротея)
87 210
10.11.2019 г., 17:58 ч.  

 Танц по ръба - Началото 

  Проза » Разкази
962 1 8
Произведение от няколко части
2 мин за четене

Ти си дрога.

В началото бе интересен, недостъпен, таен... опасен, интригуващ, омайващ...

Необикновен, различен от това, което съм срещала до сега.

Прикова вниманието ми.

(а бях едва на 17)

Казваха ми, че в началото дилърът те зарибява – търси те, предлага ти най-хубавото, и то за негова сметка. Ей така – да опиташ дали ще ти хареса. Нищо не губиш.

След като се запознахме ме търсеше, намираше, изникваше отвсякъде, вълнуваше ме, чувствах се значима.

Дойде в дивото село ден след като се запознахме, посред нощ, с чужда кола, за да ме видиш за половин-един час.

След ден-два пропътува 200км до Варна, нае си квартира, покани ме там. Беше нашата тайна, "ще спя при приятелка" беше алибито.

Там за пръв път надникнах зад кулисите на твоите истории. Парите, пликовете с малките жълти кристалчета, вулгарния език, "привилегията" да присъствам. 

Вечерта беше нежен, по-нежен от всички. Сутринта ме отвлече обратно по същите 200 километра.

Доброволно.

Вече бях закачена.

 

(Не си и представях какво предстои...)

» следваща част...

© Доротея Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Лия, аз ги разбирам прекрасно, но не ги одобрявам. Този герой е от тези, ампутираните души, не е "за спорта". Продълженията предстоят
    Мартин! Радвам се, че те е докоснало. Прав си! За съжаление, или не ..
  • Историята ми звучи болезнено позната. Само който е видял и усетил атмосферата, която пораждат наркотиците, само той може да я разбере.
  • Тези, като героя, който описва главната, поне са ми били ясни... Заради парите и мигновеното на "кристалчетата", в тях е изчезнала съвестта и всичко нормално човешко е притъпено до празнина...По- лоши са онези, лъжците само "за спорта", за възможността да изпитат удоволствие, като наранят или излъжат някого, да се почувстват велики...Така, да се каже, да се изкачат по " Стълбата на Смирненски". Тези, няма как да ги разбера...Не го нося това в себе си, не го и отглеждам. Моите искрени поздравления за творбата ти, Доротея. Майсторство на разказ с поука. Ако има продължение, ще ми бъде приятно да прочета.
  • Такива ситуации и хора са си страшнички, само където се забелязва твърде късно от "жертвата"
  • Не бързай, танца е дълъг и динамичен...
    Благодаря, че се отби
  • Следва... Падането от ръба...
    Поздравявам те.
  • Благодаря, Кате! ^-^
  • Оооо... Прекрасно!
Предложения
: ??:??