Ранната утринна буря властно нахлу през отворения прозорец. Грабна завесите и, обвила се в тях, затанцува победоносно. Смаяната котка я гледаше с ококорени очи и настръхнала опашка. Даже изръмжа с присвити уши и, извила гръбчето си като дъга, полетя право към зейналата врата на гардероба. Люшнаха се заспалите дрехи по закачалките, една бяла риза се свлече и въздъхна примирено. След нея се пързулна по пода странно изглеждащ книжен плик, привързан с парче дантела.
Беше необходим само миг и уплашената Маца захапа края на панделката, дръпна силно и се вторачи в отвора му. После протегна внимателно лапа и изтегли... блестяща яка, изработена през отминалия век от козина на... порчета.
- О, каква свежест! - възкликна Кожената яка, която беше проспала дълги лета в очакване на зима. Нали тогава можеше да се представи на обществото в цялата си красота... Както някога...
Ето, в снежна и студена предколедна вечер грижлив съпруг беше наметнал хубавата си жена с току–що ушитата по последна мода яка. ...