Театър "Свят" с прогнилите си и жално проскърцващи дъски на някога славната сцена. Сцена събирала пред себе си голямата Софийска публика, ставаща на крака и бурно аплодираща, викаща на бис. Някакви стари лаври, някогашна позабледняла слава. Прашни костюми и ъгли с необезпокоявани паяжини, раздран килим. Купчинки хоросан, парчетии мазилка отронили се от стени и тавани, лепкави петна от разлято разредено вино. Отдавна изсъхнали букети с обезобразени от времето рози, подаващи се от красивия найлон в мумифициран покой. Тук-там мускетарски ботуш захвърлен като непотребна вещ, случайна корсарска шапка чакаща края на дните си, метната на самотна като нея закачалка. Светлината се процеждаше не без усилие през дебелите и зацапани прозорци, проправяше си усърдно път сред вечно танцуващите микроскопични частички прах във въздуха. Тишината беше основен посетител - от време на време рязко обезпокоявана, от кихането на някой твърде усърдно гримиращ се, скрил се в облак от пудра. Обстановката полу-ун ...