И тази нощ, както всички останали, не мога да заспя. За кой ли път безброй много мисли се лутат из моята глава… Разбира се, както винаги, всички са по теб… Отново се чудя, защо съдбата е толкова жестока, защо ни раздели… защо трябваше да заминеш толкова далече точно сега, когато разбрах колко много те обичам и имам нужда от теб. Дали си мислиш за мен, както аз за теб… или вече съм сменена от друга… дали чувствата ти са такива, както ти ми казваш или това е фалш… Дали наистина ти липсвам и дали ме обичаш?!... Толкова много въпроси, но без отговори. И сега, когато не съм чула гласа ти от няколко дни… тези въпроси започват да напират все повече и повече и… Защо точно, когато намерих любовта,т я трябва да е така далече и същевременно да гори така пламенно в сърцето ми?... Та чак да ме боли от мъка по теб, по твоите ласки и целувки. Изгарям от желание да целуна топлите ти устни отново и отново… да се изгубя в дълбокия ти поглед, да се отпусна в нежните ти обятия… Но за съжаление тези мигове са само в съня ми. И когато тази приказка свърши с настъпващото утро, се чувствам още по самотна. Аз съм силна, но вече не издържам и пускам сълзите бавно да се стичат по бузите ми… Защо те няма, за да ме успокоиш и да върнеш усмивката на лицето ми?
,,Любовта е като песен, но всяка песен има своя край’’е казал някой, но
са му отвърнали: ,,А кой каза, че песента трябва да има край’’… Това не е края на нашата песен, а едва началото… Едно много трудно начало… Трудно и същевременно така сплотяващо ни... Това начало ни дава възможност да докажем един на друг колко държим на себе си, да докажем любовта си… Сигурна съм в себе си, но дали ти ще издържиш, дали ще приемеш разстоянието като изпитание, както го приемам аз?... Поредната тежка въздишка, след която се чувствам по-силна и по-самотна… Да ти вярвам ли?… Страхувам се…боя се, защото много пъти са ме наранявали… Но ти за мен си различен от останалите… доказал си ми го с действията си… Сега се чувствам по-сигурна… И след този болезнен кръг от въпроси заспивам с усмивка, защото вярвам в теб, вярвам, че ме обичаш… както и аз те обичам.
© Дари Стефанова Всички права запазени
Стихът картина, картината говори - аз съм Безмълвен!
И твоя разказ е една картина за мен!