31.01.2017 г., 18:49 ч.

Тема 

  Проза » Разкази
5.0 / 2
860 0 2
3 мин за четене
Стига толкова по този въпрос. Не искам да отклоняваме темата. Веднъж отклонена, темата понякога изобщо не намира зародиша си. Чувала съм за хора, които, веднъж кривнали от правия път, никога не се връщат обратно. Сиреч, не намират пътя да се върнат към себе си. Какво? Моля ви се, какво означава това, че не са искали! Това е безобразие! Исках да кажа, че хората, които кривнат от своя път, понякога нямат сили да го разберат, остават в коловоза на различното и в крайна сметка свършват като обезличени хора, лица с друга идентичност.
Не съм съгласна с вас, господине. Да, вие вляво. Не вие! И какво искате да кажете? Добре, няма да ви прекъсвам, то как и да го направя, като вие нищо не говорите? Казах, че не съм съгласна с погледа ви и с това, което не излъчвате. Може ли да се обличате така през зимата? Тъкмо заради такива като вас човек не може да събере мислите си и се отклонява. Герой е този, който е винаги съсредоточен. Не съм го казала аз. Добре де! Аз го казах, но е цитат! Вие не ми дав ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Георгиев Всички права запазени

Предложения
  • Докато произнасяше последните си думи, Алфонсо неволно погледна към Мая. Очите й сякаш казваха: Прек...
  • Живеело едно време красиво таралежче. Всеки ден лъжело, понякога от скука, а друг път, за да навреди...
  • Време ли беше да пресечем улицата? Така ми изглеждаше. Колоните от коли всеки момент щяха да спрат, ...

Още произведения »