Имало едно време един човек - най-големият мечтател на света. Мечтал за всичко и всеки, всеки свободен миг мечтал, всяка свободна секунда летял в облаците, всяка минута бил усмихнат.Човекът се наричал Неудачник. Неудачник бил добър и кротък, може би, защото мечтал, но лошото билo, че той никога не се замислял защо изобщо го прави. Той просто не спирал. Мечтите правили живота му хубав, цвтен, светъл, подреден, а понякога и хаотичен, но в този хаос се съдържал най-висш порядък.
Един ден построил той нови въздушни кули, но те били по-високи от всякога. Мечтата му полетяла извън полето на самото мечтаене. Зародила се тя в корените на Космичното дърво, засмукала от сока на Земята, стигнала до ябълката на греха и полетяла. Когато Мечтата на Неудачник стигнала границата на мечтаенето тя съзряла себе си - кокетна, натруфена, красива... И се влюбила, влюбила се в себе си, врътнала се и преминала границата. И така, прекрачила тя рамката, полетяла в Енергията, сляла се с нея, но все още виждала о ...