Chimbawamba
37 резултата
1287
4
912
1
Слизам. Долу. Възможно най-долу, там където огънят е най-голям.
Дяволът ме чака. Днес вече ще е мой. Не ме вика, но знам, че ме желае.
По-надолу... по-надолу. Но къде са червеите?!
Те са горе, не обичат цинизма, не обичат пошлостта. Те са просто червеи... затова ги няма. Тук тунели няма. Няма светли ...
Дяволът ме чака. Днес вече ще е мой. Не ме вика, но знам, че ме желае.
По-надолу... по-надолу. Но къде са червеите?!
Те са горе, не обичат цинизма, не обичат пошлостта. Те са просто червеи... затова ги няма. Тук тунели няма. Няма светли ...
1063
1
1499
7
884
7
1186
2
1563
5
1059
2
1547
2
928
4
929
5
914
2
966
3
894
2
934
1592
5
Имало едно време един човек - най-големият мечтател на света. Мечтал за всичко и всеки, всеки свободен миг мечтал, всяка свободна секунда летял в облаците, всяка минута бил усмихнат.Човекът се наричал Неудачник. Неудачник бил добър и кротък, може би, защото мечтал, но лошото билo, че той никога не с ...
1014
1
986
2
Чуйте вие, хора! Тя победи, кралицата на Зимата е коронясана! Тя вече е сред нас, студ, мраз, вятър, мъгла - надигнете се, приветствайте вашата Кралица! Слънце, скрий се, никога вече не изгрявай, звезди, скрийте се, ден - скрий се! Нощ, зима, студ, вълци! Нейните поданици! Очите й - без капка милост ...
1081
913
1
1098
1
Сам си, но дори не си сам със себе си. Сам с нищото, сам с небитието. Седиш и усещаш, че душата ти кърви, а сърцето вече сякаш го няма! Душата ти... Тя е студена и мрачна и сякаш завинаги се е скрила от теб и света и сякаш тази тъмнина в нея крие и тебе от другите. От тези, другите, които не те разб ...
4183
1
Лунният човек ме срещна и ме покани на пътешествие до луната, но не беше лунен човек, а вещица - суха, със сини очи, с разкривена, безсмислена, изпиваща усмивка, а в очите й се отразяваше смъртта... „Ела с мен... в нашето пътешествие можеш да ме питаш всичко, ще получиш и отговор на всичко... но с ц ...
1163
1248
2
1083
3
И погледнах kъм небето, но то не ме погледна. И му говорех, но то мълчеше. Само старецът до мен говореше. Говореше с очите си. Учеше ме на това, на което искаше да ме научи и морето, но не успя, защото се боях от водата. Старецът беше събрал в себе си цялата доброта на света, а сега умираше. Седяхме ...
1046
952
4
Вечно все тя ме преследва, не ми дава покой, вижда ме, чува ме, мрази ме, обича ме. ТЯ! Повелителката на световете. Тя държи света в ръцете си, тя му се присмива, а ние не я виждаме, не знаем, че същестува, храним я със сълзите си и нещастието си, а ТЯ става все по- голяма, със все по- големи и остр ...
1104
1
962
2
Отворих очи. Беше тъмно. Единствените неща, които виждах бяха петна. Бели петна около мен... Навсякъде... Бяха безброй... Бяха зловещи... Бяха зайци! Бели зайци с червени очи. Станах, огледах се! Нямаше нищо! Но тези зайци... Гледаха ме... Не спираха! Знаех, че искаха да ме убият, искаха ме при себе ...
1211
3
1109
6
1042
1
1011
3
1497
4
1045
1199
5
1074
3
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
