20.01.2016 г., 20:56 ч.

Тестът (за конкурса) 

  Проза » Разкази
716 0 2
6 мин за четене

- Мамо, я виж какво открих! - Ема нахлу в хола при майка си и възбудено размаха някакви пожълтели напечатани листа.

- Какво си открила, миличко? – Мила вдигна за кратко поглед от компютъра, усмихна се на дъщеря си и продължи с превода на статията, която й трябваше за утрешния семинар със студенти в болницата.

- Ами намерих този тест. Беше в твоя учебник по психиатрия. – Ема се усмихваше с пламъка на откривателството на своите 16 години.- Попълнен е! – тържествуващо обяви Ема.

- Какъв е този тест? – попита пак Мила, без да е особено заинтригувана.

- Пише, че е тест за тревожност и депресивност, има на 500 въпроса и някой е отговорил на всичките. – обясни Ема. – Има много интересни въпроси, кой ли е отговарял?

- Хм, кой да е, сигурно съм аз, щом е в моя стар учебник! - разсмя се Мила, а после се концентрира върху статията и престана да мисли за пърхането на Ема наоколо. Мила беше заместник-началник на отделение в голяма болница и семинарите със студенти бяха много важни.

- Но мамо, някои отговори са наистина странни – виж този въпрос:”Понякога мисля за неща, които са твърде лоши, за да се говори за тях.”. И отговорът е „Да”!

- Хм, Емко, това само значи, че съм била искрена, като съм го попълвала – че кой не си мисли и лоши мисли! – Мила изгледа продължително Ема, а после се върна към статията, но нещо й убягваше.

- А пък виж този въпрос –„Баща ми беше добър човек” – първо е отговорено с ‘не”, после с друг молив е задраскано и написано”да”. Това за дядо ли се отнася?

- Ох, Ем, когато бях на твоите години, не се разбирах с баща ми – твоя дядо –но по-късно разбрах, че родителите не бива да се съдят – те също са жертви и на тях трябва да се прощава.- каза Мила, макар че не беше убедена дали Ема ще я разбере. А и Ема четеше следващия въпрос:

- „Когато някой е несправедлив с мен, чувствам, че би трябвало да му отмъстя, ако мога, просто от принципни съображения”- Уау – какъв въпрос – познай какво си отговорила!- Ема се хилкаше закачливо.

- Е, отговорила съм с не – разбира се – аз не мога да отмъщавам! - каза Мила.

- Така е! – Ема с е усмихна доволна, но Мила вече се изнервяше.

- Хайде, стига с този глупав тест – имам работа.

- Само още 2 въпроса да прочетем – на случаен принцип. - каза Ема и почна да разгръща страниците, а после изохка: - „Понякога изпитвам нужда да се самонараня или да нараня някого” – и отговорът е „Да” !

– Ох, мамо, какво е това? – тревогата в гласа на Ема накара Мила да спре и да я погледне – дъщеря й изглеждаше притеснена. Мила спря превода и отиде на дивана при нея, но тъй като Ема сякаш не искаше прегръдка, Мила полегна на дивана – да си изпъна кръста, помисли си тя. Или за да не гледаш Ема в очите – нашепна един издайнически глас.

- Наистина ли си била толкова нещастна, че си искала да се самоубиеш? – настояваше Ема.

 

Ох - Мила въздъхна – Ема беше виждала стари снимки на Мила и Емо – голямата й студентска любов. През цялото следване бяха заедно, обичаха се романтично и силно и всички чакаха кога ще се оженят. Но Емил не беше ходил войник и след следването трябваше да отиде за цели 2 години - толкова беше казармата по онова време. Мила обеща да го чака и наистина го чакаше – пишеха си всеки ден и тя му ходеше на свиждане. Срещаха се в местния хотел за по няколко часа - колкото гарнизонна отпуска успееше да си вземе Емо. Но през лятото на втората година Мила отиде на море с приятели – там срещна Филип и уж само морски флирт и леко влюбване, а след морето се оказа бременна. Мила беше объркана и ужасена – харесваше Филип, но никога не беше правила планове за бъдеще с него. От друга страна, макар и чувствата й към Емил да бяха поизстинали през последните години, тя все още се чувстваше обвързана с него. Мина й през ум да представи тази бременност като бременност от Емил – имаше такъв вариант, но Мила бързо го отхвърли – ще трябва да живее в лъжа цял живот. За да е всичко по-объркано се появиха съмнения за извънматочна бременност и Мила трябваше да постъпи в болница. Толкова не навреме идваше тази бременност, толкова нежелана беше, объркваше й всички планове за живота и кариерата. Чувстваше се притисната в ъгъла, хваната в капан, Филип джентълменски ù предложи брак, но Мила се разкъсваше от угризения, колебания и нерешителност. Когато накрая се оказа, че не е извънматочна, а нормална бременност, Мила прие това като знак от съдбата и реши да роди Ема, без значение колко сложно в личен план ставаше всичко. Прие предлoжението за брак на Филип – таткото на Ема, написа на Емил в казармата едно страшно писмо, в което молеше за прошка, макар да знаеше, че никога няма да я получи... Прекара почти цялата бременност в плач, слушайки дрезгавите балади на "Accept", опитвайки се да убеди себе си, че е взела правилно решение...Но беше толкова нещастна, че ако тогава е попълвала теста, нищо чудно да е била и в самоубийствено настроение...По-късно е имала и други отчаяни периоди – смъртта на майка й, развода й. Но разбира се, този тест е попълван вероятно доста по-рано. Само че как да кажеш на едно дете, че е резултат на грешка, че е объркало плановете ти и си била нещастна...А и защо да го казваш – сега Ема е най-светлото и смислено нещо в живота ти. Някои истини е по-добре завинаги да си останат там, където са – заровени в миналото.

 

- Е, стига де, всеки има кофти периоди, никой не мисли наистина за самоубийство, освен ако не е болен – инстинктът за самосъхранение сработва винаги. – каза Мила, макар да се почувства като подложена на детектор на лъжата.

- Ти нали не би ме излъгала за нищо, мамо?

- Ох, Ем, майките не лъжат.- измъкна се Мила.

- Но тука пише „или да нараниш някого”? – попита Ема и Мила я изгледа втренчено.

- Глупости, никога не съм можела да наранявам когото и да било – аз съм лекар и ги лекувам! 

- Знам, мамо, затова питам.

- Виж, дори не е ясно аз ли съм попълвала този тест – може да е бил мой приятел, пациент и кой ли не.

- Но ако не си ти, а някой друг, защо ще го пазиш толкова години? – въпросът на Ема бе логичен и Мила замълча.

- Ха, чакай, я виж – ти нали винаги си се страхувала от змии? – попита развеселена Ема.

- Да, защо? - автоматично отговори Мила, доволна от смеха на дъщеря си и от това, че въпросите за лъжата са останали назад.

- Ами въпросът е „Страхувате ли се от змии” и отговорът е „Не”, а ти винаги си казвала,че те е страх от змии. – Ема се усмихна щастливо и успокоено.

- Ето, виждаш ли, значи не аз съм попълвала глупавия тест – разсмя се облекчено и Мила – Ела да те гушна и хайде да вечеряме, че имам още преводи после.

 

Доста по-късно, когато Ема вече си беше легнала, Мила колебливо посегна към пожълтелите листа на теста. Отговорите бяха ограждани с едно нехайно окръгляне и Мила се запита наистина ли така ги е ограждала преди години, опита се да наподоби това незавършено окръгляне, но сегашното се получи по- уверено и спокойно.

- Хм, знам само, че не винаги съм се страхувала от змии - разсмя се Мила преди да заспи, но какво значение има това. Обеща си утре да провери как е окръгляла отговори в някой стар конспект, но пък това имаше още по-малко значение...

© Ема Удхаус Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??