14.12.2019 г., 10:45 ч.

Тези, които живеят на улицата 

  Проза » Разкази
5.0 / 5
1106 1 20
2 мин за четене
Пешо Хамстера обичаше поезията, или още по-точно казано, тя направо бе смисълът на живота му. Докато един ден не прописа и сам... В началото складираше всичко само в тетрадките, но сърфирайки из поетичните сайтове, не веднъж си мислеше, че може би трябва да пробва и той.
И ето, че един ден наистина го направи. Скрит зад анонимния си псевдоним, Скромният, той искрено се зарадва, когато видя, че творбите му се четяха доста над средното ниво. Постепенно в него дойде отнякъде и самочувствието, и той сам започна да се смята за поет, при това, с главно П.
И накрая логичното се случи.
- Съжалявам, приятел - скелетоподробният издател го изгледа с хладен поглед - Не е толкова зле... Любовната лирика е най-силната ти страна, но... Пазара е малък, а честно казано и нивото ти не е такова, че да имаш шанс за пробив - казвайки това, сякаш се отдръсти. Така Пешо Хамстера разбра, че му липсва оригиналност, метафоричността му куца сериозно, а тематично върти само няколко неща, но в много варианти, какт ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Каменов Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Мълчанието »

11 място

Предложения
  • Ветеринарният лекар си тананикаше в такт с музиката. Колата подскачаше по селския път, но това не го...
  • Това, което ще направи хлябът, не може да направи мечът. Народна поговорка Суров човек беше Манол Ед...
  • Всеки, който е преживявал раздяла знае добре, че това е съкрушителен удар, който получава сякаш от н...

Още произведения »