Навън е мрачно и студено. Все още е зима. Снегът се топи малко по малко и улиците стават чисти. Вървят хората с някаква цел напред. Между тях се лута една изгубена душа. Това съм аз! Душа, която не знае как да продължи напред, да гледа в бъдещето. Хората около не са много, но ето, че липсва един човек, който я кара да се усмихва, да се радва. Всеки ден вече е мрачен и студен. Една пронизваща болка минава от лявата страна и с всеки изминал ден става все по-силна и все по-пронизваща. Как искам сега да си до мен, но това е само мечта!
Седя вечер и си мисля как да преодолея всичко, което стана и което не стана между нас! Само, ако знаеш колко е тежко това. Сега ти започваш нов живот, а аз как да започна без теб да живея? Дали ще си намериш друга, с която да бъдеш щастлив? Дано, пожелавам ти го, колкото и да ми е тежко. Ти сложи край на нашата връзка и явно имало защо, но просто не знам каква е причината.
Знам, че си страдал, знам, че животът ти не е лесен, че всичко около теб се руши! Знам, че не си за мен, но въпреки това те искам. Искам да бъдеш всеки ден до мен, да ме докосваш, да ме целуваш, да мислиш всяка минута за мен!
Слушам твойта песен в нощта.
Не, не издържам вече в тази къща, искам да избягам, да премахна всички спомени, да забравя всяка една болка, да преодолея всеки един удар. Искам да бъда по-силна, да не показвам слабост!
Боже, колко ми липсваш, нямаш си и представа!
Моля те, върни се в живота ми, моля те, върни радостта ми, върни блясъка в очите ми! Моля те!