Воден от бушуващите си емоции, младият мъж крачеше по парковата алея, право към обекта, който бе издирвал повече от месец. От напрежението всичко пред погледа му леко се размазваше и мислите му бяха доста объркани, но решимостта му да търси конфронтация си оставаше непоколебима. Не знаеше какво точно ще направи по време на така жадуваната среща, знаеше само, че по някакъв начин трябва да излее насъбралия се в душата му гняв.
Докато изминаваше последните метри, сърцето му се разхлопа. За секунда си помисли, че ще припадне от чудовищния стрес.
А тя даже не го бе забелязала. Седеше на пейката, изпънала напред пострадалия си крак, и съсредоточено цъкаше на телефона си, сякаш нищо друго на света нямаше значение. Палците й мърдаха чевръсто, изписвайки някакво съобщение.
Той се тръшна на пейката, кръстоса крака в опит да демонстрира небрежност и с мек глас обяви:
– Ти уби жена ми.
Жената вдигна стреснато глава. Рязкото движение явно й докара болка във врата, който бе стегнат в ортопедична яка ...