Първа фаза. Не беше сън, по-скоро спомен. Падам с парашут, виждам само краката си, обути в тежки войнишки канадки. Под мен – безкрайно червено поле, а в далечината - зелени хълмове. Приземявам се леко. Докато сгъвам парашута виждам ръцете си – едри, мъжки ръце. Мъча се да си спомня лицето си, но виждам само дълга червеникава коса, здрави, яки крака и стройна фигура. Била съм мъж. Мъж с мисия. Смътен спомен, че имам да нося важно съобщение някъде.
Пейзажът около мен е така завладяващ, че ми се иска завинаги да остана тук. Все пак тръгвам към края на хоризонта. Съчетанието от оранжево-червената земя със зелен контур, светло синьото небе и бели разпръснати облаци е омагьосващо. Стигам до края на платото. Под мен – огромна пропаст, тънка рекичка се вие в дъното й. Търся начин да сляза в долината. Леко раздвижване в далечината привлича вниманието ми. Диви кози тичат по едва видима пътечка надолу. Тръгвам след тях. Цветът на земята рязко се сменя – става сиво-черна. Слизането е бавно и трудн ...