Ръка завъртя превключвател. Бавно, по посока на часовниковата стрелка. Една шеста от целия оборот. Еквивалента на включен на максимум котлон на готварска печка. Крехка длан, елегантно преминаваща през тънка предмишница и леко разширяваща се след лакътя преди да достигне до рамото. Бледа, кремаво сива кожа с много тънки, но дълги пръсти. Всъщност ключа имаше само три възможни степени, които да се задействат. Една в ляво и две надясно, като нулевата позиция липсваше. Символи, много приличащи на йероглифи маркираха всяка една от тях. Прекрасни пъстри очи, намиращи се в големи склери се извъртяха ловко преди да се чуе още едно съвсем тихо щтрак... надясно...
- Днеска некой май ше мре а? - каза Главата въпреки че нощта вече преваляше!
- То само днеска да беше! - уморено смотолеви спътникът му.
Пукотът, отдавна преминал кулминацията си, отчасти по сила граничеща с тази на не малък празник, с последен напън изразходва и последните си сили и сякаш заслушан в разговора, внезапно замря!
- Е що б ...