Титани
Прокопи Александрийски живееше в голям и разнебитен отвсякъде град. Но това не му пречеше да се чувства истински титан на журналистическата мисъл. Още щом задникът му потъна в редакционния стол на вестника, нещо мина през цялото му тяло и почувства титаничната струна, която трепна в младата му душа. Оттогава тази струна подрънкваше всеки ден, музиката ù премина в песен, после разни в кантати, симфонии и накрая задрънка оперно с основна ария „Прокопи – титанът на журналистическата мисъл”! Точно по тази причина в главата на въпросния титан Прокопи Александрийски, който всъщност беше Александров, но не му звучеше достатъчно авторитетно и тежко, та го преобразува във вече споменатата фамилия, задрънкаха и първите акорди за епохална статия. Всеки божи ден, щом титанът Прокопи отвореше очи в кревата и онази струна почваше да му звъни. Какво ти звънене, направо го изритваше от кревата да мисли върху статията на живота си. Такова съществуване в мизерия повече не можеше да се трае. Разне ...