– Тя ще дойде ли?
– Всички момичета се включихме в убеждаването.
– Имаш една бутилка уиски от мен.
– Знаеш, че не пия...
– Тогава тютюн – кубински. Пазя специални резерви.
Жената ми намигна и продължи към ресторанта. Все още беше рано. Срещата щеше да се състои към 20ч. Вдигнах телефона и се обадих на Андрея:
– Какво правиш?
– Нищо, след малко тръгвам с личната кола.
– Новини?!
– Да, ще дойде сама, освен ако обстоятелствата не я притиснат.
– Карай внимателно.
– О, Боже, колко си загрижен! Хайде, чао! ...