(Пред Бърлогата)
- Съжалявам, Транс, но ще трябва да отложим закуската. Може би ще се наложи да скочим директно върху вечерята! –каза Релик с превъзбуден тон.
- Тя защо те нарече така? Какъв е този прякор? –попита младежът.
Симеон Релик изведнъж загуби насъбралият се ентусиазъм, погледна в краката си и прехапа долната си устна.
- Ако наистина искаш да разбереш... По-добре ела с нас. Но... Мястото което ще посетим, и хората с които ще се срещнем, са от калибър с който никога не си се сблъсквал – повярвай ми...
Момчето го бе стрелнало с поглед който очакваше по-подробно обяснение. Срещата му с този ловец бе на път да се окаже влакче на ужасите, на което не са предоставени предпазни колани. Искаше му се да няма какво да губи, но за пръв път в живота си имаше шанса да поеме контрол, имаше шанса да загърби всичко това. Но нещо в този старец...Нещо в тази жена, която така безцеремонно го целуна...Подтикваше го да остане.
-Останах да се възстановя в домът ти, нацепих дървата ти, закусвах с те ...