Георги Стоичков беше точен човек. Любовта му към точността граничеше с педантизъм. Държеше винаги всичко да е навреме и рядко прощаваше закъсненията. Шефовете му го ценяха високо заради тази черта, но не можеше да се каже същото за подчинените му. Макар към тях да имаше същите изисквания, каквито имаше и към себе си, Стоичков рядко срещаше разбиране.
С жените не му беше по-лесно или по-скоро беше обратното. Георги беше много привлекателен млад мъж – горд със своите 180 см, редовно посещаваше фитнеса и имаше тъмен тен, заради който често го взимаха за италианец. Беше достатъчно интелигентен и с чувство за хумор и често се оказваше в центъра на вниманието, но ако жена закъснееше за уговорената среща, Георги просто си тръгваше. Търпеше закъснение от най-много две минути и не признаваше друг верен час освен този, който му показваше скъпият швейцарски часовник, който носеше на ръката си.
Да бъде перфектно точен не бе по-лесно за Георги, отколкото за останалите хора, но с времето той бе усво ...