Изкарвай, Гано, говеда:
вашите, Гано, нашите,
чичови брези биволи!
Ша ида да ги продавам –
дано ти сърце откупя!
Родът на баба ми Гана бил котленски – след опожаряването на града се заселил в Беджене – село, недалече от Нови пазар. Крайно бедно било семейството ù и още 8-годишна я дали слугинче в Шумен.
Зли били господарите – цял ден я навиквали, а вечер я пращали да спи в мазето на рогозка, просната върху студената земя. Поболяла се и започнала да куца. Отишла майка ù да я нагледа и щом я видяла, си я прибрала. После я дала да прислужва в къщата на един офицер – пак в Шумен. Семейството имало дъщеря, малко по-голяма от слугинчето. Добри хора били той и жена му и се грижели за Гана като за свое дете – на каквото учели момичето си, на това учели и нея. На тях дължала и грамотността си, и поддържането на ред и хигиена, непознати за простите селски моми.
Когато станала за женене, се върнала в селото. Висока и бяла, с къдрави черни коси и очи с цвета на орехово листо, подлудила ергените. Р ...