28.08.2013 г., 20:54 ч.

Tой 

  Проза » Разкази
631 0 1
3 мин за четене
Сам нямаше идея къде са му мислите, или какви са; още повече - в редките моменти, в които ги откриваше, не им вярваше. Така го учиха от малък и не му даваха да се смее силно, не е и скиторил много по улиците. Но и не помагаше на сестра си, когато мама и татко бяха на работа, а тя, сестра му, не обичаше да мие тенджери. Но той беше момче, мъж щеше да бъде и беше необходимо да разбере, че това не е и няма да бъде негово задължение. Щеше да порасне висок мъж, на когото жените щяха да мият чиниите и той щеше да се отнася към тях като с жени, които трябва да мият чинии. През ум не му минаваше, че ще му се наложи да плаща за това, а и за някои други нужди на високите мъже.
Плащането беше фиктивно почти, както и задоволяването на другите нужди. Установено отдавна е, че нуждите веднъж задоволени, се появяват отново. А и пак човек огладнява, чиниите отново за мръсни. Има режим на водата, но пък заплатата му я превеждат редовно. И не обяснявай, че само лежите един до друг.
Яна влезе заедно с Инч ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васко Всички права запазени

Предложения
: ??:??