Ако броя овце, може би ще заспя по-бързо. Вероятно вече след 348-та, задрямала, ще спра да броя... или пък ще стигна до хилядната...? Всъщност, какъв е смисълът да броя, ако искам да заспя. Не ми се струва унасящо занимание да запомниш предната цифра, за да кажеш следващата и да се стремиш да не объркаш броя на овцете, които една след друга преминават, ако успееш да ги визуализираш добре. Аз успях. Гледам ги как прескачат някаква ограда. Виждам ги, но вече им загубих бройката. Май това стана преди десетина минути, сигурно вече съм стигнала до хилядната. О, не! Изчезват... Пак ще се концентрирам. Стискам здраво очи и се мъча да си ги представя. Една овца, две овце, три... не, вече не ги виждам. Съзнанието ми беше заето с друго, той пак успя да влезе в мислите ми.
Отворих широко очи и се загледах в тавана. В стаята беше тъмно и тук-там се прокрадваше лунна светлина през криво спуснатите щори. Разтърсих си главата, както мокро куче се изтръсква от вода. Целях да изкарам всички мисли от главата си, но ефектът беше секундно завиване на свят и напрежение в тила ми. Обърнах се наляво и погледнах към стария си електронен часовник. Светеше в зелено и показваше точно 3:48. Засмях се. Сетих се, че си мислех за такава бройка овце. Но наред с тази мисъл, дойде и друга или, по-точно, беше спомен от онази вечер, когато бях с него.
Станах и се запътих към банята. Със запалването на лампата, ме удари и втори удар в главата. Толкова дълго бях стояла на тъмно, че сега ми беше сравнително трудно да се адаптирам към новата среда. Приближих се до мивката, с наведена глава и притворени очи, защото лампата, намираща се над огледалото на мивката, светеше толкова силно, че в друга ситуация бих си помислила, че съм известна личност и всички прожектори са насочени към мен. Но сега лампата не играеше роля на прожектор, а по-скоро на надзирател, готов да прободе очите ми - за наказание, че не съм заспала в този късен час.
Измих си ръцете и дълго време ги подсушавах с кърпата. Изглеждах меланхолична, а може би за малко ме беше обхванало това чувство. После се погледнах в огледалото и изведнъж цялата отнесеност, която ме обгръщаше, се замени със спомена, когато гледах, в същото това огледало, две възбудени, голи тела - моето и неговото. Нататък описанията са излишни. Той никога няма да бъде само мой!