И с всеки изминал миг на нея и ставаше все по-ясно, че той няма да се обади. Пулсираше в нея една душа, която беше толкова объркана и бистра, толкова разбита и щастлива. Един абсурд беше белязал всичко до сега, дори и настоящия момент. Като че ли всичко, което бе желала - да свърши този ад - сега бе изпълнено, само дето ада може би едва сега започваше. Започваше период на дълги нощи в самотни размисли и съмнения, период макар в свобода, белязан от плена на всичко, що иде след раздялата.
Колко и се искаше да беше по-различно, ала сама знаеше, че това е невъзможно. Краят както и да бъде разбран е край и няма връщане. А пътят напред е още по-болезнен и от този, който е извървян. Краят носи щастие само тогава, когато е истински край, когато е настъпил в уреченото време, на уреченото място по начин, който не оставя съмнения и ... Само дето този край не спази нито една от споменатите препоръки. Колко лесен щеше да е ако я нямаше... любовта. Искана, мечтана тя с нейната фееричност бе дошла пр ...