След редицата влюбвания, които съм имала, днес осъзнах нещо важно. Да намериш някой, който е същият като теб, е наистина нещо прекрасно. Да мисли като теб, да говори като теб, да чувства като теб, да се усмихва като теб. Истинско удоволствие е да общуваш с такъв човек. Романтиката, която излиза от душата му, те кара да се чувстваш спокойна за утрешния ден и това, което предстои. Тишината, с която говори сърцето му, и нежността, с която бие. Има ли нещо по-хубаво от това? Не, няма. Материалните неща са нищо в сравнение с този човек. Толкова специален. Никога не съм си мислила, че ще го срещна. Не, това не е любов. Не е чувство. Това е нещо ново. Нещо ново за моето сърце, което е свикнало да бъде само ругано. Топлотата на очите, с които те гледа. Дори и самото му присъствие те успокоява. Някои ще ме помислят за луда. Какво повече му трябва на човек? Една студена зимна нощ и той. Така прекрасен. Така добър. От сърцето му капе кръв. Бил е наранен. Отчаян е. Ще седя притихнала и ще си мисля ...