Оня ден случайно налетях на най-близкия си приятел от детинство. Запрегръщахме се, пък си викаме – гледай какво нещо е живота, значи. Години наред си близък с един човек, като близнаци сте, дето се вика, пък после така се стичат обстоятелствата, че прекъсвате всякаква връзка.
Ей и ние така – още от първи клас на един чин, после в казармата – пак заедно. След това обаче той се изучи, голям човек стана, а аз какво – прост таксиджия.
- Виж какво, приятелче – ми вика той. – Срамота е, в един град живеем, така да се забравим! Що не вземеш да дойдеш утре с мен?
Вдигнал вила в красива местност недалеч от града, оставали само някои довършителни работи, та утре щял да отиде да хвърли едно око.
- Ще взема нещо да метнем на скарата, пък пийване има колкото щеш! Да се видим като хората, да поразпуснем душите...
Защо не, помислих си. И без това утре е неделя, а в неделя жена ми вдига цялата къща нагоре с краката, а мен ме пъди навън да не й се пречкам в чистенето.
На другата сутрин той дойде да ме ...