perfanov (Явор Перфанов)
520 9
16.12.2018 г., 14:35 ч.

Топлата храна 

  Проза » Разкази
5.0 / 4
466 2 3
5 мин за четене
В средата на декември, улиците бяха пълни с весели хора. Магазините светеха привлекателно. Деца се радваха на изпълнените от родителите им желания. Всички бързаха в очакване на празничните дни. Вървха с пълни чанти и неволно блъскаха някой, който се луташе без път и посока. Извиняваха се или просто го отминаваха с неприазън. Бяха спретнати, добре облечени и със такова самочувствие на купувачи, което тежеше и стъпваха уверено по заледения тротоар. В тълпата, в този студен ден, се отличаваше възрастен мъж, който вървеше бавно. Дядо Стефан бе облечен с чисто, но старо палто. Беше сложил шапка, с която криеше косата си. Хората се разминаваха с него, като се отдръпваха настрана. Децата го заглеждаха, като в първия момент се страхуваха от вида му, но после се усмихваха. Може би, защото го свързваха с образа на дядо Коледа. Възрастният мъж се приближи до малък ресторант, вдигна яката си и пъхна ръце в джобовете на палтото. Надникна в заведението през един от прозорците и продължи напред. Стиг ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Явор Перфанов Всички права запазени

2018

 

 

Предложения

Още произведения »