Топлината на Коледа
Пак заваля...
Мокрият сняг се размазваше по предното стъкло като мармалад. Чистачките едвам смогваха да устоят на лудото му темпо. Заприлича ми на същинска мармаладена филия! От ония, дето ги правеше сина ми като малък. Все искаше сам да бърка в бурканчето с ножа. И мажеше едни накъсани ивици, но със сериозно изражение - все едно, че рисуваше усмивката на Мона Лиза. Чак езиче изплезваше от усърдие - досущ като дядо... Приличаше даже малко на него. И сега беше изплезил език - помагаше на баща си и двамата усърдно чистеха снега от стъклото. Оплезеното му усмихнато личице ме връщаше толкова години назад... Връщаше ме към незабравимите спомени за Коледата в детството ми.
Когато бяхме малки, с брат ми все се карахме кой да бъде дядовия любимец. Батко беше по-голям и ме придумваше да призная (доброволно, как иначе!), че той прилича повече на него. Защото дядо беше добър човек (а всички искаме да приличаме на добрите хора!). И аз признавах, макар с неохота. Със сърцето си ...