Не ни се сърди! Ние сме мъже! Господ сигурно ни е дялал с тъпата тесла, щом не можем да плачем, да казваме:"Обичам" или:"Съжалявам".
Когато ни остави сами в онзи априлска ден, преди години, пак бяхме същите.
Не те прегърнахме! Не те задържахме при нас!
Не ти казахме:"Обичаме те! Ще ни липсваш!"
Това сме ние!
Ти навярно още ни помниш! Намръщени и гладни.
Навъсени, като онзи чужд облак над града...
Сигурно, когато пристигна до границата
си спомни за нас...
А ние искахме да ти кажем много неща,
но нали сме такива ...
Сигурно помниш, как асансьорът щракна... ...