11.12.2016 г., 15:07 ч.

Този път няма да ти се размине 

  Проза » Разкази
767 2 5

Произведението не е подходящо за лица под 18 години

6 мин за четене
Докараха я в 3 след полунощ, по време на дежурството ми. Изглеждаше леко неадекватна – или заради болката, или заради изпития алкохол. Да, определено намирисваше на алкохол. Не ме позна. Нормално, за последно се видяхме преди 11 години. Много време е това. А и аз доста съм се променил оттогава – сега съм по-едър заради ежедневните тренировки, нося очила и съм с гола глава. Дори на мен ми е трудно да повярвам, че онзи приличащ на рок звезда младеж от старите снимки съм аз.
Все пак ми стана неприятно, че не ме позна. Та нали бяхме гаджета цели 3 месеца. Тя беше първата ми голяма любов. Бях си загубил акъла по нея. Чувствах се на седмото небе от щастие …докато не ме заряза заради един бандит с много пари. Още я мразя.
Тя не се е променила много. Сега е на 32, но не е загубила момичешкия си чар. Има едва забележими бръчици на челото и около очите, които са някак по-пусти отпреди, и талията ѝ е наедряла леко, но иначе изглежда страхотно. В буйната ѝ черна коса мярвам няколко бели косъма. Чу ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хийл Всички права запазени

Предложения
: ??:??