Една неделя тя се обажда доста по-рано от обикновено. Звучи бодро, но не насилено, а искрено бодро. По гласа й мога да усещам много неща, от край време е така. Всъщност и тя ме е изненадвала с прозрения относно мен. Усещайки доброто й настроение, веднага ми се стопля сърцето. В този момент съм сигурен, че тя се усмихва. Разменяме няколко общи приказки, после тя заявява:
– Отивам на лечение в чужбина.
– О!
– О?
– Това значи, че съм изненадан. Разказвай, разказвай, горя от нетърпение да науча подробности.
– В Швейцария. Разгледали са документите ми и са ме одобрили. Става въпрос за присаждане на стволови клетки.
– Чудесно! Много се радвам. Крила си от мен, хитрушо!
– Исках да ти кажа, когато всичко е сигурно. Можеха да не ме одобрят.
– Ясно. А средства?
– Мъжът ми продаде едни наследствени имоти, така че събрахме нужните 100 хиляди евро.
– Супер!
– Леко се учудвам, че направи това за мен, но той си е такъв – може да ме удари за нищо, а в следващия момент да се разтапя от нежност. Такъв с ...