Звъня на дворската врата и чакам. Представям си какво би станало, ако отвори мъжът й. Направо ми призлява при тази мисъл. Все пак тя каза, че е сама, не би ме извикала, ако не беше сама. Притеснен съм, но и развълнуван. Сърцето ми постепенно ускорява ритъма си. Чувствам се като гимназист на първа среща.
Чува се изщракване и вратата се открехва. Тя надниква през пролуката и бута вратата с буза, защото ръцете й са заети с патериците. Поглежда ме изпитателно, сякаш се опитва да проникне в главата ми. Нищо чудно да може да чете мисли. Явно остава доволна от видяното, защото се усмихва. Усмивката успява да заличи като с магическа пръчка всичките ми тревоги.
Влизам. Тя се обляга на мен и след кратко колебание пуска патериците си, които секунда по-късно издрънчават върху плочките, за да може да ме прегърне. Притискам я към себе си я обсипвам с бързи целувки. Тя натежава в ръцете ми и съм принуден да я подхвана през кръста, за да не падне. Мекият допир на гърдите й и топлото й дихание ме карат ...