Ivita_Mirianova (Ивита)
65 2798
26.10.2024 г., 23:25 ч.  

 Тракиана- втора част 

  Проза » Разкази
182 5 13
Произведение от няколко части « към първа част
2 мин за четене

Есента превзе планината и щедро обагри склоновете ѝ.

- Иван ме именуват.- Потънаха една утрин очите на бунтовника в светлия взор на Тракиана.

Трепнаха гърдите ѝ... "Иван! Иван!" изхвръкна сърцето ѝ, като птица запърха, сякаш намерило чистотата на ясно пролетно небе.

- Гяури! Обградени сте!- Пукна пушка от хълма насреща.

И като в сън недосънуван видя баща си редом до бунтовника...И сякаш замириса на билки...Уж барут, а с мирис на треви, на живот, де няма край. На любов, що свободна дири небесата.

Втурна се покрай мъжете, опитвайки се да им помага.

- Остави ме, дъще! Тичайте!- Извика Симо.- При пропастта, де оставил съм Волна. Знаеш пътя. През урвата...

 Потънаха в кръв гърдите на воденичаря, а тя обезумяла грабна пушката му и застана редом до бунтовника.

- Нямат чет изедниците...За главите ни са тръгнали, Иване.

Щом съзряха първите чалми досами колибите викна към него: 

- Сам казваше, че свободата на един човек, не е свобода...Страшно е, либе. Страшно, ако не я дочакаме...Онази, голямата, дето е за народа ни. И дето пак нас чака.

После коленичи до баща си, а той угасвайки изстена:

- Деца ще са нужни, чедо...Рожби, дето да растат свободни.

 

 След десет години...

 - Има ли още, мамо? 

 - Има сине. При онези дебели дървета досами върха трябва да стигнем.

Детето изоставаше в жегата, следвайки дирите на жената.

- Планината е като свободата, чедо. Не можеш да я превземеш сам...

Повърна се, после се усмихна и хвана момченцето за ръка.

Щом стигнаха приседна и го взе го в скута си:

 - Това е домът ми, мой малък Бояне. Тук израснах, тук срещнах баща ти.

Детето помълча, наведе се и откъсна стръкче трева:

- Това сигурно е билка. Нали, мамо?

- Билка е, чедо. Всичко тук е билки.- Сгуши го Тракиана.

Преглътна и погали челото на сина си:

- Няма смисъл да знаеш всичко за тревите. Има хора, които стъпвайки усещат силата им под нозете си. Знаят я от предците си.

Момченцето се усмихна и утихна до гърдите ѝ.

Не знаеха колко време стояха вкопчени един в друг, когато детето извърна поглед към нея:

- Мамо! Асен също няма баща, като мен. Защо майка му все с черни дрехи ходи? Не е като теб...

Тракиана помълча и го притисна към себе си:

- Защото, чедо... И неговият баща и твоят искаха Свободата . А тя не може да бъде с черни дрехи...Тя е светлина, сине.

 

В уморения ден над планината небето щедро отвори обятията си за нощта.

Тракиана стискаше до гърдите си малкия Боян и сякаш още чуваше гласа на Иван и виждаше угасващия взор на баща си.

Присегна се и взе тревичката, която бе откъснал сина ѝ...Знаеше, че носи аромата на онова земно изцелениe, което бе научила от природата свидната ѝ майчица.

После вдигна поглед и тихо простена.

Свободни виждаха сина им очите на Иван. Грейнали!- От несломимото небе над Шипка.

 

Край

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Ивита Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • И в твоето, Роска.
    Благодаря ти!
  • Много сила има в перото ти!
  • Благодаря, Латинка!
  • Прочетох и двете части с интерес!
    Благословена и вдъхновена вечер!
  • Маестро, Юрка! Благодаря ви!
    Да, трагично е, Маестро...Новите еничари.
  • Браво, Ивита! 👍
  • Великолепен завършек, Иви - поздравявам те!

    "- Планината е като свободата, чедо. Не можеш да я превземеш сам..."

    Колко мъдро и вярно! А разни образовани Кириакстефчовци, от сегашни времена,твърдят, че не сме били под турско робство. Трагично е, че има такива българи...!
  • Наде, Люси, Пепс, Стойчо, Дейна, благодаря ви!
    Пепс, обмисляла съм го.
    Историческият период тук е свързан с героичната смърт на Хаджи Димитър на връх Бузлуджа.
    Героят в разказа е събирателен образ на малкото оцелели бунтовници след погрома.
  • Хубав, силен разказ за онези трудни, жестоки времена!
    Поздравления, Иви!
  • Благодаря, мисля че вече е казано преди мен, онова което е необходимо за Свободата...
    Може да добавя,че Свободата е саможертва в името на нашите деца и техните следовници.
    Поздравления, Ивита!🙏
  • Може да го развиеш и допълниш до повест. Обхваща дълъг и силен период от историята. Браво!
  • Силно!
  • Нямам думи за коментар, не е и нужен.
Предложения
: ??:??