ХIII.
Май пак трябва да мръдна от основната линия.
Иначе наистина ще помислите, че ние като студенти само сме пили и тичали по мацки.
Не е баш така – и по нас тичаха.
Но и не беше само пиенето.
То...някак си...част от битието...Студентска веселба, разпускане, ешмедеме – както му викахме, когато поизучихме българската история.
Иначе – пиенето си беше евтино. Около трите лева се въртяха цените на гроздовата и водката, по-евтина беше плодовата ракия.
В “Грозд” половинка наливна бира струваше 20 стотинки, чиния дребна пържена риба – пак толкова.
И, като се има предвид, че не бяхме чревоугодници – чинийката се споделяше от няколко човека.
А за повече ядене наблизо имаше куп закусвални.
Наблизо до тавана ни – а ние живеехме до английското посолство, на “Васил Коларов” 64 май беше, имаше гостилничка. Бяло вино в каничка, чинийка с дреболии – какво повече искаш?
Когато живеех на “Орлица” 18, пък с яденето беше още по-лесно. ...