На края на едно село в една триетажна къща живеел един триглав, пенсиониран змей, който останал само с една глава. Първата глава загубил по време на трудова злополука. Един юнак от ромски произход му я отсякъл, докато пазел един меден казан за дестилация на ракия. Втората глава я загубил по една змейка, която работила като пощаджийка в едно съседно село. Третата глава я пазел като очите си. Змеят недовиждал много и ходил с големи диоптри, освен това имал и двустранна гонартроза и се изтървал по малка нужда по малките часове. Общо взето змей му било само името и миналото. Никой не го броял за слива.
Една сутрин се събудил и установил, че не му остава много време. Като се върнал назад в спомените си, не се сетил за нещо полезно, което да е свършил в досегашния си змейски живот. Дори тоалетната му била все още на двора и по стара традиция се бършел с листа от орех и стари броеве на “7 дни спорт”.
- Орехът - му казала една зла вещица - съдържа йод и е полезен за щитовидната ти жлеза. Стига ...