Отмъщението
Джак Ричър се регистрира в българския мотел като Джак Улфскин.
Внимателно приближи сламената колиба, в която се криеше най-големият от тримата братя Свински – Гошо. Последва светкавичен удар с крак в средата на дъска, която държеше вратата. Леката конструкция от пръчки се срина. Проста физика. Под сламата нямаше никой.
Гошо се беше измъкнал и тичаше през гората към дървената барака на средния брат – Гъци. Гъци веднага разбра причината за късното посещение. Врагът ги беше открил. Залости вратата. Зачакаха със заредени пушки. Улфскин, също зачака. Лежеше в шумата на 20 метра от бараката със зареден снайпер. Не бързаше. Можеше да поспи. Братята нямаше да излязат в тъмното срещу пушка с уред за нощно виждане.
В 4:00 Улфскин се събуди от биологичния си часовник. Братята тъкмо се унасяха след изтощителното очакване. Джак внимателно отмести камъка, който запъваше солиден ствол на отсечен бор. Дървото се търкулна по склона и отнесе покрива на бараката, чрез трите стоманени въженца, завързани за него предната вечер. Стените паднаха от само себе си.
Докато прахта се слегне, Гошо и Гъци вече бяха стигали до хижата на най-малкия брат - Гушко. Хижата беше здрава като скала. Каменни стени, яки греди, метална врата и капаци на прозорците.
Улфскин се отказа. Трябваше му C4.
***
Биг Пиг
Архитектурната фирма „Биг Пиг“ беше на трима братя, които правеха повече пари от застрахователни измами, отколкото от проектиране. Офисът на най-големия - Греъм Пиг, представляваше екстравагантна постройка от бали слама, облицовани с гипсокартон. Ателието на средния брат – Дейвид се помещаваше в къщата му – дървена постройка, типична за Калифорния. Само най-малкия – Вайс - държеше апартамент в тухлена сграда в центъра. Вайс беше като емблема и патрон на фирмата. Беше пълен, направо огромен.
Въльо Вълев, застаряващ адвокат, побелял и със зачервен от алкохола нос, не беше стъпвал в съд досега. Емигрант от България, с два развода и неизплатена ипотека, Вълев изкарваше хляба си с документи за недвижими имоти. Досега не беше извършвал престъпление.
На Бъдни вечер, облечен в черно - Вълев приближи сламения офис на Греъм. Изряза отвор в стената с макетен нож и измъкна една от балите в основата. Целият офис се срути като от ефект на домино.
След 15 минути Вълев седеше в пикапа си пред къщата на Дейвид. Въжето на лебедката беше закачено с кука за противопожарната стълба на фасадата. Рязко подаде газ и предната стена падна пред учудените погледи на Дейвид и Греъм.
За Вайс трябваше да измисли нещо друго. Без бомба или булдозер, Вълев нямаше шанс срещу тухлената крепост.
***
Трима сина – Три акъла
Чорбаджи Марко сипа от бакъра вино на тримата си сина и рече:
- Пийте бре маскари!
Сетне тръсна пред всеки по една кесийка с жълтици.
- На. Туй ще Ви е. Стига съм ви хрантутил. Замязали сте на шопари за Коледа. Време е да се задомите, челяд да завъдите. С тез пари искам всеки къща да си вдигне.
Най-големия син се изнесе на сламената сая при овцете.
Средният нагласи къщичка от старата плевня с греди и дъски, останали от сайванта.
Само най-малкия взе работата на сериозно. Извади камъни от реката, изцепи плочи от скала и вдигна каменна къща, дето да му завидят хората.
Вълчан войвода, беше изпосталял като сиромашко магаре. Брадясал, въшлясал, със скъсани цървули и ямурлук. Беше хвърлил око на чорбаджи Марковото имане, ама не намираше сгода да го обере. Като разбра, че чорбаджията е дал пари на синковците си, се усети, че другаде трябва да дири.
Изтърбуши саята на най-големия из основи, но пари не намери. Оня ги беше изпил. Заплаши средния, че ще му подпали къщичката, но той не му даде нищо, че нямаше какво. Беше дал в заем на малкия си брат.
Около къщата на най-малкия и ограден каменен зид беше вдигнат. Тримата братя се бяха събрали вътре. Лееха свинец и тъпчеха шишане.
Вълчан изпсува и хвана гората.
© Динко Пантов Всички права запазени