Четвърта част
От огледалото ме гледа тип с кръвясали очи. Острата му четина го прави да изглежда като афганистански муджихидин след взривяване на американски конвой. Гладен съм, спи ми се ужасно и страдам от остра форма на хроничен запек. Трябва да изляза на чист въздъх, но от три дни вали и няма изгледи скоро да спре. Навличам най-чистата си фланела и нахлузвам споменатите ромики. На вън въздухът е възкисел и мирише на прясно повръщано. На пак е по-добре от спаружената атмосфера в къщи. Ситните капки бързо попиват във фланелата и тя натежава на слабите ми рамена. Оскъдните минувачи се крият под чадъри и бързат да се приберат на топло и сухо. Свървам в близката пряка и клякам пред култовото шуберче на бай Ставри. Уморения старец, който не изглежда по-добре от мен ми подава два кренвирша, лютеница, половинка водка и прибира омачканата банкнота. Взимам рестото и решавам да направя една обиколка на калния квартал под студения дъжд. На входа на номер двадесет и пет се засичам с Мимето, кое ...