ТРЪПКА
Води ме за каишка кучето из Морската и ме подръпва периодично, та да не се заглеждам по дългокраките рускини, кога дрезгав гласец ме накара да си концентрирам погледа върху изпосталялата брадясала муцуна:
- Здрасти, наборе, как я караш – питаше ме муцуната.
- Здрасти – отвърнах аз, продължавайки да се зверя тъпо и да се ровя в спомените си, докато най-сетне се яви проблясък: - Даскале, ти ли си, бе?
Даскалът беше мой съученик от средното, който не само че по фамилия беше Даскалов, но и завърши педагогическия и даскалуваше някъде из вътрешността. Докато се осъзнавах и стоплях погледа си, той прощава с рамене, гаче го пролази нещо. Два-три пъти потръпна пак тъй и докато си споделяхме дереджетата, и изгледите ни за отсрочено за неопределено време пенсиониране.
Близък ми беше Даскала, а и аз съм си любопитко, та затуй и без зломисъл му вкарах въпроса:
- Даскале бе, да не те лази нещо, че тъй...?
Даскалът се усмихна жално, потръпна пак и ме дръпна та да поседнем на една пейка:
- Тико ...