Тръпката от гмуркането

  Имало едно време... един много запален по гмуркането мъж. Той се казвал Паун. 

Ето неговата история:

 - Аз се записах на лагер по гмуркане. Разбира се, реших да взема себе си и жена си. Нейното име е Ралица. Изведнъж тя ме попита:

- Ти наистина ли ме обичаш?

 Отговорих ù:

- Да, естествено. Нима заради друго създадохме семейство,  споделяхме болки и радости, изградихме гоблена на семейната си обич?! Човек трябва да се научи да разбира другия до себе си, да съпреживява всеки тласък на емоцията заедно с него, да не го лишава от животрептящата сила на съчувствието си.

- Да, скъпи - отвърна ми тя с нежно-шептящ тон. 

     Но... животът винаги поднася изненади. Моя милост, не щеш ли, се улових да харесвам значително по-младо от мен момиче. Нейното име е Лилия. Оказа се, че заедно сме избрани по жребий да се гмуркаме.

- Здравей, Лилия!

- Здравей.

- Много красиво име имаш, като самата теб. 

- Благодаря.

- На колко години си?- 

- На 25. 

- Имаш ли брат или сестра?

- Да, ах, много разпитваш ти. - Двамата самодоволно се изсмяхме. 

- А какво работиш? 

- Аз работя като машинописка, неслучайно избрах гмуркането. Искам то да ме отведе в лабиринта на морския свят, да разнообразя ежедневието си. Желанието ми е  да се сливам с духанието на водата, да докосвам приливите на съдбата...

 И те... се сляха с очарованието на морските дълбини, насладиха се на мига. Докосването до любовните им ширини се случи. 

А продължиха ли да бъдат заедно като двойка? - не, Паун остана верен на съпругата си, но се разделиха щастливо с Лилия. Тя е морска сирена, която няма да бъде наранена.