Събуди се от вибриращото мъркане на Рурк, настанил се на гърдите ѝ и гъделичкащото усещане на котешки косми по брадичката и носа ѝ. Имаше само два познати варианта: или бе разположен с муцуна към нея и очакваше всеки момент да се събуди, та чудото на пълната купичка да се случи, или снизходително я бе удостоил с гледка към рошавото си дупе и рижавите кълки, а сам замечтано следеше слънчевите зайчета в другия край на леглото. Тулси бавно отвори око. Разбира се: дупе.
- „Е, благодаря ти много, Рурк. Нищо по-вдъхновяващо от среща със задника ти, за едно добро начало на деня!” - духна силно въпросната част като глухарче и удостоена с приветлив, но далеч невъзхитен поглед на зеленикавите очи, проследи как котаракът скочи от леглото и безшумно се процеди през открехнатата врата.
Тулси се прозя и се протегна хубаво, както си е редно. Изброи наум от пет до едно и почти със съжаление, но решително отметна завивката. Време беше да се поосвежи, да се погрижи за закуската на двама им и да отива на ...