ТУРАНДОТ
Няколко месеца преди рождения ми ден в квартала се премести да живее най-хубавото момиче, което бяхме виждали дотогава. Истинското й име нямаше никакво значение, понеже някой от нас й каза Турандот и оттук нататък тя си беше Турандот и се обръщаше само, когато я повиквахме с това име, независимо че повечето от нас, а може би и всички нямахме и най-бегла представа за оня италиански композитор*, а още по-малко за Джузепе Адами и Ренато Симони, за които много по-късно научих, че съчинили тази история преди толкова и толкова години, т. е. били автори на либретото, а най-малко пък за Франко Алфано, довършил операта след смъртта на Пучини.
Като своята именита съименичка и нашата Турандот беше красива и жестока, и както в онази опера цялото й поведение беше една голяма гатанка и всички ни бе обзел голям смут, а главите ни падаха една след друга, както в оная история с принцове и принцеси.
Турандот - най-шеметното и дълбоко преживяване на повечето от нас и, когато тя говореше или се с ...