3 мин за четене
Слънцето напичаше силно. Жегата натежаваше и ставаше трудно да се диша. Летовниците бързаха да се прибират по къщите и хотелите под сянка. Божо седеше под чардака на старата си къща в Созопол и гледаше хотелите и ресторантите пред него. Вълни на гордост изпълваха потното му тяло.
-И всичко това е заради мен!
Въздъхна блажено той и една сълза на гордост се търкулна от величествения му поглед. Чувстваше се сам самичък срещу безмилостния свят на новите пазарни отношения, но успя да вдигне западащия туризъм в Созопол.
-Пруфесурее...
Божо се стресна и подскочи уплашен. Провлаченият глас го извади от дълбоките философски разсъждения. Видя по улицата да идва към неговата къща стара жена с тава баница в ръцете. Зад нея припкаше малко момиченце с букет в ръцете.
-Тва е зъ ваз... пруфесуре...
Каза едвам старата жена, когато стигна до къщата му. Подаде му тавата с баница и едвам си поемаше въздух.
-Ох... стара сам вечи... ни мога дъ вървя.
-Ама защо? - попита смутен Божо.
-Защоту вии сти нашия ге ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация
Разказ от Романа "Спасителят на България".