Стоя притихнал до теб. Спиш. Очите ти толкова спокойни спят и сънуват незнайни дълбини. Толкова нежни и топли, спящи и отнесени в свят различен за разбиране, свят като нашия, който си построихме. Поглеждам в спящите ти очи и забравям същността си, навлизам дълбоко в твоя сън... колко е красиво. Прескачащи розови сенки виждам, навлизайки навътре, изкачащи топли чувства стряскат неспокойствието ми. Усещам толкова топлина от дори затворените ти очи, лицето ти толкова спокойно и с толкова божествено излъчване... Докосвам с пръсти спящата ти коса и тръпки подскачат по кожата ми из цялото ми съзнание. Разбирам какво съм видял в теб, когато за пръв път се изгубих в дълбочината на очите ти, толкова навътре допуснах да пропадна в тях, но не съжалявам. Съжалявам единствено за миговете, в които не сме били заедно, толкова много и толкова саморазрушаващи един друг бяха... Обичта ни бе толкова силна и разрушителна и не можахме да видим колко се бяхме отдалечили един от друг на моменти. Но след всяк ...