Аная спеше леко - толкова леко, че и най-малкият звук би я събудил. Отново сънуваше онова тъмно място, от което всеки път се страхуваше. Сепна я неочакван шум. Сърцето ѝ запрепуска като изгладнял гепард, гонещ своята жертва В празната къща нещо се движеше в стените.
Искаше да разбере от къде идва звукът, но едновременно с това се страхуваше. Мрачният привкус от съня все още се усещаше в съзнанието ѝ. Онова място - тъмно и студено - се появяваше всеки път когато щеше да ѝ идва цикълът. Мразеше тези моменти. Откакто се превърна в жена преди две години, мракът облада сънищата ѝ. Чувстваше се нелепо. Всеки път, когато минеше покрай гробището на път за къщи, нещо я придърпваше. Привличаше я. Влажната пръст с безброй кокали в себе си.
Поредното изскърцване я върна към реалността. Аная събра смелост и се отви. Приплъзна боси крака по чаршафа и стъпи на пода. Вече бе будна. Лицето ѝ гореше, очите ѝ шареха наоколо с надеждата да видят нещо (повече се надяваше да не види нищо). Пулсът ѝ беше тол ...