Внезапно я прекъснах
- Но вие казахте, че…
- Ти, ти… - спря ме тя меко - Със Смъртта всички са на „ти“. Неизбежно близки. Аз винаги съм с вас – не знаете кога и как ще се срещнем – може на банкет, може в тоалетната, може при запек, може върху жена1 може пред камера и микрофон, може в съня…
- Обаче, … Ти знаеш?
- Зная – кимна тя – Понякога идвам навреме, друг път отивам при човека по-рано. Дори няколко пъти се появявам. Не ме виждате, но аз съм там…
- Защо?
- Любопитство. Срещата ни не зависи от моите желания. А виждания нямам. Аз съм само изпълнителката. Да, мога да говоря с теб, мога да изказвам мнение… Но някак си… То си остава за мен. Само Той има своя оценка, взема решения, изпълнява ги… Ние сме част от Него и едновременно с това сме само Негови функции…
- Каза, че искаш да научиш нещо от мен. А фактически само аз те разпитвам…
Тя се усмихна – нежно и зловещо едновременно. Като истинска жена, погледнала любимия си в момент на негова слабост.
- Знаеш ли какво е да си учител?
Знаех, ...