Гледам я пред мен и не мога да повярвам, че това човече иска да е мое. Толкова крехка е в ръцете ми, а пред другите е най-силната жена, която познавам. Божество!Луд съм.

С такава елегантност прави всичко, дори когато мие чашите или като си оправя косата, Господи… А колко обича да я гушкам… Идвам към нея и я прегръщам все едно ще ми я вземе някой всеки момент…

- Сладур, искаш ли по още една чаша?

- Мм… да.

Когато ме погледне с този поглед пълен със щастие и любов, забравям къде съм. Толкова е моя, че ме е яд, задето не я заслужавам. И си викам, как може бе, човек? Как може да я изпуснеш? Да е толкова твоя, по-твоя от всяка друга, която си имал и нямал, и ти да я оставиш сама…

За човека, който я изпусна и заради неговите грешки се запознах с нея. Ще пием. Наздраве!