Ослуша се. Беше тихо. Знаеше от горчив опит, че когато самотата се съчетае с тишина, последната започва за кънти.Става ти страшно, защото тишината , както тъмнината, те изолира от подробностите на ежедневието. Не долавяш дишането на града, погледът е разсеян. Оставаш сам със себе си и ти става страшно. Помисли си, че ако това продължи, отново ще попадне в лудницата на виденията и страховете си. Прииска и се да изпусне нещо нарочно тъй, че трясъкът му да взриви тишината. Погледът и попадна на някакво списание. Разлисти го на посоки. Зачете статия със заглавие "Дискусионни хоризонти". Няма как да знаем - твърдеше авторката - че само след три месеца , нека да са шест или след три години, ще се ненавиждаме - ще сме затънали в поредното тресавище на поредната катастрофална любов и неспособността да се обичаме". По нататък се поясняваше защо една жена става зависима от мъжете. Бедата идвала от това , че сексът се бъркал с любовта.
Не си спомняше откога стои над чашата зелен чай с малко уиски ...