(епизод)
От другата страна има някой. Особено, когато има вятър, съвсем ясно чувам неговото настойчиво напомняне за нощ. Зная, че се крие от мен, но нямам представа какво иска и защо ми оставя послания във вид на предозирани сънища. Онази сова в комина също прелита край прозореца, но нямам спомен от минали прераждания, нито тишина от полета на совите. Важно е да се отбележи, че плъховете се разбягаха преди да прочета посланията и преди да угася пълнолунията. Приключвам, но трябва първо да се избръсна и после трябва да помисля за М, защото М има навик да се завръща, когато мълчанията станат виолетови и онзи оттатък участва в заседанията на страшния съд. Разбира се, нямам представа коя е М и къде е била по това време (то никак не е важно), но понякога съвсем смътно се появява в монитора онзи бледен силует (познавам го по начина на отдалечаване) и една усмивка балансира на ръба на меланхолията. Имам основание да твърдя, че е нейната, защото съм я виждал насън; винаги, когато много тихо за ...