Ученическа любов
Улицата бе по-тиха и някак странно самотна - по-различна от друг път. Нямаше минувачи.
Единствено по нея можеше да се види крехката висока и стройна фигура на Ина.
Младото момиче току-що беше преживяло драматична любовна история с приятеля си.
Ина бе лудо влюбена в Цветислав. Като всяка тийнейджърка, и Ина безрезервно вярваше на приятеля си и в клетвите му в любов и вярност, докато не го видя да прегръща и да гали сестра й, с която бяха съученици в дванадесети клас, а Ина бе в десети клас.
След тази случка Ина се затвори в себе си и отказа да говори с приятеля си и със сестра си.
Когато Цветислав я търсеше, тя му затваряше телефона и плачеше горчиви сълзи.
Така измина една седмица. После още една.
Накрая дойде денят, в който Ина се връщаше от училище. Беше останала след часовете да потърси материали за новия реферат, който трябваше да напише. Оставаха й два дни преди крайния срок. Ина вярваше, че ще се справи.
Мислите й бяха раздвоени, тя се колебаеше. Правилно ли постъпи като не даде шанс на Цветислав да се извини, да се оправдае; все пак ги беше видяла, а и те я бяха видели. И тримата се почувстваха неловко и сведоха очи.
От друга страна, какво трябваше да направи?! Да премълчи и да прости лъжата, да забрави изневярата на любимия? Дали би могла?
Както вървеше по улицата, вглъбена в мислите си, Ина не забеляза, че срещу нея върви Цветислав и спря пред нея.
Цветислав бе дошъл при нея за пореден път да проси нейната прошка, разкайвайки се за целувката си със сестра й.
- Здравей, Ина, знам, че не искаш да ме виждаш, но трябва да говоря с теб. Трябва да ти кажа какво точно се случи. Моля те, изслушай ме - гласът му бе искрен и пропит с чувства.
- Добре, но бъди кратък, бързам! - подчерта девойката.
- Няма да отричам видяното от теб, няма смисъл - започна младежът.
- Радвам се, че го признаваш.
- Бях дошъл да те търся в твоя клас, за да те помоля да бъдеш моята дама на бала на нашия бал. По лошо стечение на обстоятелствата и сестра ти беше там. За съжаление, доста преди теб. Но, както и да е... Попитах я дали знае къде си. Не знаеше или поне така каза - вече не съм сигурен. Аз се обърнах да си вървя, за да те потърся сам, когато тя ме дръпна към себе си и ме целуна. Сподели, че пет години е чакала тази единствена целувка, че не иска нищо друго от мен, че това й стигало. Каза още, че ме е обичала през тези пет години и се измъчвала, гледайки нашето щастие и любов. Затова решила да си открадне една-единствена целувка, която да й напомня за мен. Закле ми се, че няма да пречи на щастието ни и ще отиде да следва в чужбина, докато зараснат всички рани. Накара ме да те търся по няколко пъти, когато бях отчаян от постоянните ти откази. Тя бе единствената, която ми каза, че с теб сме страхотна любовна двойка, че за нея няма по-свята любов от нашата.
- Наистина ли? - не смееше да повярва Ина. Нима тя щеше да бъде щастлива, тя, която до скоро смяташе, че за нея не може да има щастие? И дължеше цялото това щастие, което сега изпитваше, на сестра си. Тя, милата, се отказваше от своето за сметка на Ининото щастие.
- Да, истина е, любима, сестра ти Нина ме закле никога да не те изоставям и винаги да те обичам. Иначе, заплаши ме тя, щяла да ме убие, ако разбере, че съм те наранил, че плачеш по моя вина.
- Кажи й, че всичко е наред. Не, почакай, аз ще й звънна! - Ина набра номера на сестра си, но тя не отговаряше. Ина опита пак. Успя. Сестра й вдигна. - Здравей, Нинче, Цвети е при мен и ми обясни всичко. Благодаря ти, сестричке, благодаря ти за жертвата, която правиш за нас.
- Не съм направила нищо особено - чу гласа на сестра си Ина. - И ти би направила същото за мен, нали?
- Да, разбира се!
- Бъди щастлива, Инче! Обичам те!
- И аз теб! Нинче, бъди щастлива, мила!
- Благодаря ти, мила, но трябва да затварям, уморена съм.
- О, извинявай! Оставям те да почиваш. Чао!
- Чао, Инче!
Затваряйки телефона, Ина бе неизказано щастлива. И дължеше всичко на сестра си.
Неподозираща, че в същия този момент, когато с Цветислав потънаха в прегръдките си, Нина плачеше по несподелената си любов, Ина целуваше и милваше лицето на любимия си.
Но тя изпрати молба към Бог да дари и Нина със същото такова щастие, каквото изпитваше и тя в прегръдките на Цветислав. И Нина заслужаваше любовно щастие и щеше да го има. Ина беше сигурна в това.
Защото за всеки има щастие в света, колкото и огромен да изглежда. Всеки има своята половинка някъде по света, която просто чака да бъде открита.
Защото всеки има своето право на любов и нежност.
Обичам те, любов, ти си моя!
© Мечтателка Всички права запазени