32 мин за четене
Бавно и някак заговорнически стрелките на училищния часовник се докоснаха за миг, разминавайки се в противоположни посоки, за да възвестят едновременно края на първата смяна и началото на обяда, като закачливо намигнаха на Стамен.
- Време е! - помисли си Стамен- училищният разсилен, който след цели четири часа и половина чакаше обяда.
С видимо облекчение и обигран акробатичен жест, той се завъртя и стовари ръката си върху стария, голям колкото кафез училищен звънец, който се намираше зад него, и в мигом като със залп изстреляни, четири паралелки от началното и три от основното се изстреляха като от космодрума в Байконур, изпълниха фоайето на основно училище „Драган Цанков“. Оглушителна глъчка се разнесе по трите етажа на началното и цяла върволица от хлипащи, пищящи, огладнели от скука дечурлига се спуснаха по парапета, за да се приземят в краката на идващия отдолу г-н Бардунчев- директорът на основното.
-Къде се намирате вие бе, това тук да не ви е ледена пързалка! - възмущаваше се Ба ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация
Авторски разказ за училищната и житейска действителност, които често се припокриват в едно неделимо цяло.