Дели ни една кокоша мрежа.
Сложих я преди години заради кокошките. Не толкова, че ще изкълват нещо, а защото цапаха поляната с курешки. От към мен е пусто и диво. Пущинак! Колкото и да се опитвах, не можех да надвия на буренаците, а пък и така ми харесваше. Нейният двор е истинска градина, стръкче бурен не можеш да видиш. Голям. По-цял ден човъркаше из него и не проумявах, как го поддържаше в такъв вид. Тя е към осемдесетте. От много, много години е останала сама. Животът е бил безмилостен към нея, беше и отнел всички и то рано, рано. Нямаше на кого да разчита, та всичко зависеше от ръцете и. Обичаше да работи, а и идваше и отръки. Имаше тънко чувство за хумор. С напълно сериозна физиономия, уж между другото ме пита, защо не гледам зайци. Започвам да и обяснявам, че нищо не разбирам от това, че не знам с какво да ги храня, от къде да пият вода, а тя продължава:
-Ами ти няма да вземеш питомни, пусни направо диви, само ще дигнеш оградата да не прескачат при мен, ама то и от това няма нуж ...