Умираща
Ето още една безсънна нощ. Стоя сама в мрака и единствената ми мисъл е за него. Сълзите се стичат бавно по лицето ми, без път, без цел и без посока. Спомените за миналото не искат да излязат от ума ми и само ме карат да страдам. Накъде да поема? Да се скитам сама в тъмното, не искам. Обичам го и това е единственото нещо, което осмисля сивия ми и скучен живот. Ако продължа да раздирам с глух плач тишината, която ме е обгърнала, нежно се обричам на вечна болка и безсмислено лутане в нищото. Какво да правя, как да постъпя? Ръката трепери, но въпреки всичко продължава да пише, сърцето плаче, но обича, душата е вече мъртва, но все още търси смисъла на живота. Пиша... за да запазя последния красив спомен от миналото. Страдам по теб, но те няма да изтриеш сълзите, няма те да ме прегърнеш, няма те... Вече си далече... прекалено далече... вече си в миналото... и с последно усилие написвам на едно мокро от сълзите листче, с последното въгленче от изпепеленото ми сърце...
Прости ми, дъжд аз не дочаках,
прости ми, слънце поканено в мен.
Прости ми, душа от сълзи удавена,
прости ми, огън в душата роден.
Пиша, плачейки,
нося вода от пустиня.
Мисля, забравяйки,
че съм на ада робиня.
А само мисълта ме спъва,
очаквала очи от оня свят.
Нима душата е от глина?
Мъдрецът в нас е непознат.
Прости ми, тръгвам си!!!
Земята мрази да ме чака,
небето, то е само в сънищата.
Отивам си - пътеката е пряка.
Умирам - Сбогом, Слънце!
Сбогом и Луна!
Исках да дойда при теб,
а ти дали го разбра...
© Никол Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Много ви благодаря Теди и Габи.Написали сте нещо което много ме трогва!!Благодаря!!! ()
-
Невероятно! Докосна ме... Чувствам, че сякаш си надникнала в сърцето ми и си описала много точно случващото се върте в мен... Благодаря за това разказче и за стиха към него! Поздравления!!! Остави ме без думи, само мислите нахлуха в главата ми! Браво!
-
Да, Ники, невероятно е! Останах без думи, творбата ти е дотолкова напоена с болка, разочарование и слабост, че ме обсеби! Продължавай, миличка, да твориш, умееш го много добре! Само една забележка...да твориш занапред в по- усмихнати тонове, защото не всички хубави творения са тъжни! Мечтай!
-
Много блаодаря за тези коментари изключително много се радвам
БЛАГОДАРЯ!! -
Страданието,
защо винаги ражда такава красива литература? -
Мъката е привилегия, дадена само на Човеци .... чувствата са тези, които ни помагат да сме такива .... Тъгата е чувство, носталгия, трепет по нещо отминало и откраднало част от сърцата ни, но ние ще погледнем напред .... защото всичко, което не ни убива ни прави по-силни, но по-важното е, че само глупаците умират последни!
-
Всъщност без въведението би въздействала по силно... според мен.
Поздрави! -
Поздравления за стиха!
Поздравления и за разказа!
Покъртителна болка... -
Бравооооо.Много добре.Не мислех че можеш да създадеш нещо докосващо сърцето.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
